Tob 1

Книгата на Товит се съдържа в старогръцкия и в други преводи на Библията и е неканонична. Своето име е получила от собственото име на описания в нея главен персонаж Товит – благочестив израилтянин от Невталимовото племе, взет в плен от асирийския цар Енемесар и живеещ в Ниневия. Тя не се е запазила в своята оригинална форма.

Условно книгата може да бъде разделена на три части: 1. Благополучие и нещастие, постигнали Товит и Сара (гл. 1 – 3). 2. Ангел Рафаил оказва помощ на Товит, Товия и Сара (гл. 4 – 12). 3. Епилог – благодарствена молитва на Товит към Бога (гл. 13 – 14). Книгата съдържа историята на праведния юдеин Товит и на неговия син Товия по време на пленничеството на израилтяните. Товит е преследван и живее в лишения, защото помага на сънародниците си, които преживяват тежка тирания. При нещастен случай той ослепява. През това време млада юдейка на име Сара преживявала свои лични несполуки и също е търсила съдействието на Бога срещу злия дух, който погубил един след друг седмината ѝ съпрузи през брачните нощи. Чрез ангел Рафаил Бог помага и на двамата. Товит изпраща сина си Товия да вземе от негов приятел оставените за съхранение сребърни таланти. Рафаил приема образа на Азария и изпълнява функцията на спътник предводител на Товия. Чрез указанието на Рафаил Товия благополучно се сгодява за Сара – негова близка родственица, завръща се у дома и излекува слепия си баща.

Съдържанието на книгата разказва за изпитанията и щастието на богобоязливия израилтянин, който се показва като добър и съвестен изпълнител на закона и милосърден към страдащите сънародници. Заради човеколюбието и високите му добродетели Бог чрез ангел Рафаил му възстановява зрението и богатството. Книгата е написана от Товит или от член на семейството по време на вавилонския плен. Тя е приета от Православната църква, а в други църкви се използва в богослужебната практика.

Значението на книгата се основава на нейната историческа ценност. Отделни нейни факти съответстват на други в старозаветни или исторически безспорни сведения, както и на нравоучителни цели.

Въведение

1 Книга за историята на Товит, сина на Товиил, син на Ананиил, син на Адуил, син на Гаваил, от рода на Асиил, от Нефталимовото племе, 2 ^a взет в плен по времето на асирийския цар Енемесар от Тисва, която се намира южно от Нефталимския Кидиос – град в Галилея отвъд Асир.

Животът на Товит до пленяването му

3 Аз, Товит, през всичките дни на живота си вървях по пътя на истината и правдата и сторих много добрини на своите братя и на своя народ, които бяха дошли заедно с мене в Ниневия, в страната на асирийците. 4 Още докато бях момче и живеех в страната си – земята на Израил, цялото племе на моя отец Нефталим се отдели от храма в Йерусалим, избран от всички племена на Израил за принасяне на жертви там. Този храм, осветен като жилище на Всевишния, беше съграден за всички поколения за вечни времена. 5 ^b И както всички отделили се племена, така и родът на моя баща Нефталим принасяше жертва на Ваал – юница.

6 ^c ^d Аз пък често ходех сам на празниците в Йерусалим, както с вечна сила повелява законът на всички израилтяни; носех първите плодове, десятъците от произведеното и овча вълна от първото стригане 7 ^e и давах това на свещениците – Аароновите синове, за жертвеника: десятъка от всички произведения давах на Левиевите синове, които служеха в Йерусалим; втория десятък продавах и всяка година ходех и го харчех в Йерусалимския храм; 8 а третия давах на когото беше необходимо, така както ми нареждаше Девора, майката на моя баща, понеже след неговата смърт останах сирак. 9 А когато станах мъж, взех за жена Ана, от рода на баща ни, и добих от нея Товия.

Пленничеството на Товит

10 По време на пленничеството ми в Ниневия всички мои братя и мои сънародници ядяха от ястията на езичниците. 11 Аз обаче избягвах да ям от тях, 12 защото помнех Бога с цялата си душа. 13 ^f И Всевишният ме дари с милост и благоволение пред Енемесар и аз станах придворен доставчик. 14 Ходих и до Мидия и в мидийския град Рага оставих у Гаваил, брата на Гаврия, десет таланта сребро на съхранение. 15 Но когато Енемесар умря, на негово място се възцари синът му Сенахирим и пътищата станаха несигурни, а аз вече не можех да ходя в Мидия.

16 По времето на Енемесар аз сторих много добрини на своите братя: 17 ^g на гладните давах хляба си, на голите – дрехите си, а когато виждах някого от своя народ умрял и хвърлен зад стените на Ниневия, погребвах го.

18 Тайно погребвах и онези, които цар Сенахирим убиваше, когато с бягство се върна от Юдея. А той изби мнозина в яростта си и търсеха труповете им, но не ги намираха. 19 ^h Но един ниневиец ме издаде на царя, че ги погребвам. И затова се скрих. А щом узнах, че ме търсят, за да ме убият, уплаших се и избягах от града. 20 Тогава разграбиха целия ми имот и не ми остана нищо друго освен жена ми Ана и сина ми Товия.

21 ⁱ Но не минаха и петдесет дена и Сенахирим беше убит от двамата си синове. Те обаче избягаха в планината Арарат, а на негово място се възцари синът му Сахердон, който назначи Ахиахар, сина на моя брат Анаил, да се грижи за сметките и за цялостния ред в страната. 22 И понеже Ахиахар се застъпи за мене, аз се завърнах в Ниневия. Ахиахар пък беше и виночерпец, и пазител на печата, и управител, и ковчежник. Затова Сахердон му отреди второто място в държавата; а той беше мой племенник.